anna_bella (Анна Йорданова)
15 47
3 дек. 2007 г., 20:02  

Копнеж 

  Поэзия » Любовная
917 0 6

                                 КОПНЕЖ

 

             Спи града.

             Беше дълъг денят, беше жарък,

             но промъква се скитникът малък

             вън сега.

 

             Той е сам.

             Със лице уморено и бледо,

             вдига поглед, прозореца гледа

             нейде там.

 

             Свети той.

             Зад пердето момиче живее,

             за лика й момчето копнее

             без покой.

 

             Всеки ден!

             Идва той, поглед вперва във мрака,

             неуморно стои и я чака

             ден след ден...

 

             Тя живее.

             И спокойна е, не подозира,

             че в живота й някой се взира

             и бледнее.

 

             Ах, кога ли?

             Тя пердето с ръка ще отдръпне,

             от момчешки очи ще потръпне...

             Ах, едва ли!

© Анна Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??