Копнеж

 

Всяка нощ в съня ми идваш, стъпваш тихо, лицето ти не виждам. 

Докосваш в мрака моето лице и редиш ми нежни стихове.

 

Познавам само гласа ти, нежните ръце, топлия дъх по моето лице, парфюма с дъх на мускус, ухаещ в нощта.

 

И търся те във  всеки град, 

в всеки поглед непознат. Търся нежните ръце, 

гласа ти като меко кадифе, надявам се да доловя сред гласовете на града.

 

Но на прага на нощта, останала сама, с тъга потъвам в съня. 

И ето те  и теб, 

отваряш тихо старата врата и отново си с мен, 

мой копнеж не уловен.