В гореща лятна нощ ще се намерим
и ще потънем в житните поля,
небето за любов ще заговори
и ще замлъкнат птичите крила...
Онемели класовете ще тръпнат
пред природната ни красота,
ще се обичаме, дори когато съмне,
забравили за всяка суета...
Звездите ще угаснат постепенно,
луната в самота ще се стопи,
и само обичта свещена
като факла дълго ще гори...
Ще спре за миг да се върти светът,
морето ще потъне в нашите очи,
душите зажаднели щом се преплетат -
ще запламтим, две влюбени искри...
© Радосвета Петрова Все права защищены