nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
8 июн. 2019 г., 13:12

Копнея да съм вятър 

  Поэзия » Другая
407 1 2

Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки
и не на място, странни, чужди
по тялото болезнено на тишината.
Всъщност по моето
или това на самотата.
Е без значение –
едно и също значат
в порядъка на мислите ми пясъчни.
Така са безразлични имената
и звуците мъчителни,
когато
единствено копнея да съм вятър –
далеч неуловима в необята.
И имам страшна, остра нужда
да си помълча с тъгата.

 

12.05.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изразително пресъздадено. Харесва ми
  • Понякога вятърът е топла ласка...
    Понякога--студен и бурен.
    Харесва ми поантата:"И имам страшна,остра нужда
    да си помълча с тъгата."
    Когато живеех преди години в Сливен имах усещането за физическото присъствие на вятъра като моите определения.Но ето и един поетичен копнеж за вятър, тъжен и мълчалив!
Предложения
: ??:??