21 сент. 2008 г., 17:55

Копринена нежност във кърпа уханна 

  Поэзия » Любовная
1033 0 33
Радостта ни е нашата скръб, само че без маска.
Това е същият извор, от който блика смехът ни,
но много често - пълен със сълзи.
( Джубран Халил Джубран)
Браздиш по лицето, полека потичаш,
превземаш сърцето и нежно туптиш-
Ти - Болко, стаяваш във мене копнежа
за свидните, óбични сини очи.
Раздираща мисъл - безсънна и бяла,
превърната в бреме с несигурен срок.
Унила, ме водиш по пътя си - вяла
и стенеща. А чаках да чуя ответ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??