12 авг. 2012 г., 12:17
КОРАБ
На гнева ни могъщият кораб огромен
по вълните на Дунав от залеза слиза.
Тих бял Дунав на Ботев отдавна е спомен,
пада яростен здрач,
мракът дебне наблизо.
Или вече е нощ,
или късно е вече?
Гневни пушеци бълват комините в здрача.
Ядни пламъци пърлят небето далече.
По тополите стреснати гарвани грачат.
Върху кладите димни на дните ни тежки ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация