Сърцето е препускаща корида.

На пътя ù - разбягващи се мисли.

Случайна среща, спяща какавида,

протяга се и се превръща в птица.

Пеперудена птица, която

излита като ураганен сън

във нищото.

Остава драскотина, като брошка,

закичена на бялото в очите ти.

Една голяма доза

мисли после,

на екс преглътнати, пиянски,

среднощното прибиране към себе си,

и всичко продължава.

Пак сме същите.

И все пак, искам да те срещна.

Защото някак си,

до лудост босонога,

пристъпвам по арената

на мислите ти.

Насред

освирепяло стадо бикове.

И съм облечена в червено.

Цялата.

~Endless~