Утро и тъмнина глуха. Будя се. Коридорно мълчание... Затварям затвора си. Протягам ръце. Да усетя дъжда искам. Поне една капка от теб... - Няма поща за теб,Хенри! Затръшвам вратите си. Сивата стая. Зазидан дух ! Коридорни проблеми... Тук няма промени. Някъде от деветдесета, когато се нанесе един тъжен поет. Сега некролога му даже го няма. Днес има съседи - добри и лоши и всякакви хора, които мечтаят за сън... Които умират от дневна умора, които не виждат световна умора! Дишат хлора... Да, хора – Хлорът, който ни караше да играем на двора, с маски на лицата под сива, мъглива, стряскаща майки тревога! Коридорът е винаги тъмен. Паяците мълчат. Хората излизат във пет, със свещи се движат. Като в молитва, като във храм... Но това не е храм! Слепите хора и черният път... Коридорните утрини... Лабиринтите сутрешни. Дните и времето. Пропадането,сънят... Тъжни хора в сив ден! Отново вали. Отварям прозорец. Не ми се спи! Затварям затвора си. Протягам ръце. Да усетя дъжда искам. Поне една капка от теб... Поне един спомен... - Няма поща за теб, Ханк!Не разбра ли! Заспивам ... Поливам сухите капки, както сивата есен полива листа... Заспивам. Коридорно мълчание... Тъмнина глуха и утро...
"вали...когато невъзможно те обичам винаги вали.." казваше моята лирическа в един скъп за мен стих
Хенри, ти си талантлив, иска ми се да ти дам една капка за да ти стане по светло, но не знам дали е същия дъжд
защото има значение чия е капката Ханк, нали?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хенри, ти си талантлив, иска ми се да ти дам една капка за да ти стане по светло, но не знам дали е същия дъжд
защото има значение чия е капката Ханк, нали?