Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
17 июл. 2012 г., 12:54

Косач 

  Поэзия » Другая
640 0 8

 

Косач

 

Жарко слънце поляни прегаря,
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.

На главата с намокрена кърпа,
с поразгърдена риза-кенар,
здраво стиснал, той дръжката дърпа
на косата си – верен другар.

Още миг и ще спре, да попие
по лицето си в бръчки – сълзи,
да отдъхне, водица да пие,
и отново след туй да коси.

А пък привечер, в малката къща,
с глътка вино ще вземе илач.
В свойто минало пак ще се връща
умореният болен косач.

 

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??