Все един и същ кошмар

сънувам от години насам.

Събуждам се като от шамар

и се успокоявам, че си далеч от мен.

Сънувам, че се връщаш уморен

и търсиш прошката сломен.

И аз насън отново ти прощавам

и нежна, и добра с теб ставам...

Отново излъгана насън оставам.

Ти пак ме мамиш в съня...

А аз, глупачката, все прощавам,

все с надежда като в реалността.

От яд и болка отново се събуждам,

как олеква ми, че те няма тук,

че не си идвал да прощавам,

защото щях да простя напук.

Наивно все ти вярвам,

че при мен искаш да се върнеш ти...

Насън прощавам ти,

но наяве няма да дойдеш никога ти...