Клетници самотни скитат навън,
огън изпепеляващ тлее и гори.
Пламъците топли силно хвърчат,
някой вътре загиваше без шир.
Двамата търсят своето спасение,
бягат в тревожните смътни поля,
Глас далечен крещи и вика:
"Изгорете в клада, дано!"
Обръщат се назад и виждат
търчащо каменно чудовище,
което ги тласка напред и
ги бута в калта и пепелта.
..........................................................................................
Събуди се тя в своята стая,
усети ужас, уплаха и страх.
Това поредния кошмар ли беше,
или мрачната сурова реалност?
Излезе навън и отново видя
как някого подпалват с думи ужасни.
Обиди и клевети раздраха въздуха,
разгласяха се като петли в ранни зори.
Момчето гореше в пламъци страшни,
думите го пронизваха като куршум.
Всички копнения и желания изчезнаха,
останаха само суетата и користта.
Тя гледаше тази случка,
останала без думи и дъх.
Изведнъж ѝ мина през ума:
пред нея стоеше клетникът от съня.
© Поли Все права защищены