Празна стая,
приглушена светлина.
Стени без врата, прозорци,
тишина.
Без звук блуждаят мислите ми,
в самота.
Измамно е това спокойствие и ето, че изтръгнато е то от корен
когато чувам глас тих, нашепва ми отгоре.
Уж е нежен, но словата не разбирам,
вдигам поглед, да съм спокоен спирам.
Наглед заплаха няма, но усещам бодване в сърцето
безброй игли студени по тялото ми плъзват, ето ...