К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче.
Спря за миг и се ослуша,
задиша по-спокойно,
от студа във якето се сгуши,
а душата сви се в тялото й стройно.
Тялото на изверга лежеше
неподвижно там в сумрака,
на стотина метра надалече ...