INTI (Аматерасу )
34 61
10 окт. 2007 г., 19:00

Космичен ренесанс 

  Поэзия
994 1 2
Вятърът те доведе и пак той ще от мен ще те отнеме...

Намерих те и дом в душата вече нямах,
покоя в себе си забравих,
зениците ти магнит към черното пространство,
погълнаха всяка капка разум.
Откъснах косъм от главата си
и с него разделих живота от смъртта,
зад гърба си оставих хилядолетно странство,
скитница бродеща по прашните пътеки,
жадна, недокосвала с устни извора на радостта,
вървях по твоите следи,
търсих път към твоите мечти,
нозете ти горещи - жигосали с мъдрост лицето на Земята,
очите ти сияйни - стрели, пронизващи с огън небесата,
сътвориха в душата ми космичен ренесанс,
и любовта – този изригнал лавичен резонанс,
изля се цяла в мимолетения човешки пулс.


ИНТИ
30.08.2007 г.

© Аматерасу Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Много ми хареса космичността на най-човешкото чувство!
    Понякога и най-малкия импулс Любов,може да доведе до резонанс,който да взриви вселената!Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??