Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда.
Тръпне и земята цяла в резеда.
Център на Вселена – земният ми кът.
Шанс ми се отваря в млечния му път.
© Никола Апостолов Все права защищены