В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,
Земята ще спре да се върти;
В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,
Вселената ще се изпепели...
И тогава...
Всичката нежност на света,
Цялата непроявена доброта
И Енергията на любовта
Ще се прелеят в моята душа,
Отвсякъде ще я огреят и озарят
С безкрайната си красота
И тя ще засвети
Като истинска звезда...
Няма да мога да я побера
Цялата извънредна светлина –
В една малка прашинка от звезден прах
Любовта ти ще ме превърне...
После... ще се смеся със звездите
И ще засветя като една от тях...
Всъщност вече няма да бъда човек,
А истинска частичка от Бога,
Докоснала и сляла се с него
И постигнала вечността,
Още докато съм в човешко тяло...
Друго повече няма да мога...
... Дали някога ще настъпи този миг?!?
© Ивайла Славова Все права защищены