koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
7 нояб. 2014 г., 07:53

Космически оксиморон 

  Поэзия
385 0 6

А там във близката далечност

виси един безкраен миг

и във отрязъка от вечност

мълчи един човешки вик.

 

А свитото се разширява

и бърза то със бавен ход.

Събраното се разпилява

и образува празен свод.

 

А малкото е все голямо

и топло става от студа.

И разказващото пък е нямо

и мързелува във труда.

 

Във черна дупка се белее

препълнената празнина.

Пресъхнала река се лее

по непорасла планина.

 

Във малка точка се събират

и многоточия безброй.

Във нея мъртви не умират,

а жадуват от порой.

 

Вселената - едното нищо,

е нещо в земния ни вот.

А висшото е толкоз нисшо,

че е с цената на живот...

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели!За коментариите и за оценките!
    Приятно ми е да разбера, че ви харесва!
    поздрави с пожелание за хубави събота и неделя!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • хареса ми тази космическа предопределеност да сме всичко в нищото и обратното, хубав стих с тъжна истина, но това е природата
  • Постигаш диалектическо прозрение, Никола:

    "Вселената - едното нищо,
    е нещо в земния ни вот.
    А висшето е толкоз нисшо,
    че е с цената на живот..."

    Поздравление за стиха!
  • Голямото и малкото,пустото и празното,всичко се събира в една единствена точка наречена живот!Хареса ми!
  • Отрицание на отрицанието!
    Прекланям се пред тебе,
    Никола, за новата ти творба!
    Тя е оригинална и неповторима!
    Поздрав и нови творчески успехи!
Предложения
: ??:??