Пак ще тръпнат ръцете ми огнено,
пак в очите ще греят звезди,
щом на прага потропаш следзалезно,
изпълнен с лунатични мечти.
С космична обич познали душите си,
обрекли на вятъра своя копнеж,
с устрем див през звездна жарава,
ще препускаме в своя стремеж.
Там, където в светло безумие
се задъхват страсти докрай
и вселената тъне в бездумие
от силата на любовен пожар.
© Здравка Бонева Все права защищены