Утрото ме среща в упор

от слънчевата си засада.

Надежда се самозаражда

в лиричния обстрел попаднала.

Новородена битка свети

със всички възрасти у мен.

Във фокуса на битието

навлизам недосътворен.

Опорна точка Архимедова

дълбокодълго търся аз.

И дънни преобърнал пластове

не мен, - самооткривам вас.

В околоземна обиколка

- отломък земножив - кръжа.

Като света огромна болка

не длани, рани две държат.

И слънчево узаконявам

на всеки кълн добрия лес.

И облачно всеизживявам

чудесното, небесно днес.

Облъчва ме космоневроза:

несъвместимости в една

ужасно гъста небулоза

в сърдечна орбита у нас.

И шепна шеметна молитва

за спасение

чрез мен на всички вас.

От бъдеще роден

              умирам древен аз

с космичности населен

                      земен жител.