Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй,
изящни планети и звезди.
Готови за живот да паднат в бой,
ала всяка може да те изгори.
Носят се из него стари,
камъни от битките жертовни.
Спасява се тоз който изпревари,
и след туй се случват сблъсъци ключовни.
След грохота на взрив огромен,
умира всяка хубава звезда.
След живота си вековен,
на нейно място ражда се врата.
Води тя по пътищата кратки,
до друга... галактика огромна,
Хоризонтът й с нюанси гладки,
по-красив дори от небосвода.
© Георги Сираков Все права защищены