Костилково
нагарча си деня,
притискащо
на две превива.
Задушно е...
мирис на цветя
не носи сладост,
а унива...
Камбанен звън,
извор на тъга
дълбинно...
болка се разлива.
Черешово
прокудена сълза
преливащо
и споменно изстива.
22.05.2010г
© Анета Саманлиева Все права защищены