3 мар. 2017 г., 10:52

Котел 

  Поэзия » Другая
394 0 0
Древно, китно българско гнездо,
кръвта на жива героична памет,
маякът, вечно будното место,
във първите редици на историята знаме!
От вековната гора останал стрък,
сеяч на новото велико старо семе,
стрела в изровения лък,
под изправения конник стреме.
Появи се незагасналият въглен,
разкри той тлееща жарава,
в свят на черните вериги пъклен,
в смълчаната от векове дъбрава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??