12 мар. 2009 г., 08:39

Коя е Тя ли?... 

  Поэзия
714 0 7

Когато дойде, я посрещнах по стар обичай
с пита, която мама зарана замеси,
(някъде зная, и казват обреден кравай.) 
заедно с нея, мед и масло и поднесох.

Тя се смути. По лицето и мина тревога.
Снагата потръпна. Нахлуха студени вълни.
После усетих, че в нея се палеше огън,
очите и даже пророниха дребни сълзи...

Тя е такава. Зная от предни години.
Все се вълнува, когато я срещам със пита.
Щом настани се, стеснението ще и мине.
не е в неин стил да е вечно сърдита.

Скоро с усмивка душата ще бъде във полет,
ще облече пъстра дреха, ще затанцува...
Познахте я моята гостенка, нашата Пролет.
Вече е тук и домашните чехли обува.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, напълни ми се душата!
    "Тя е такава. Зная от предни години.
    Все се вълнува, когато я срещам със пита.
    Щом настани се, стеснението ще и мине.
    не е в неин стил да е вечно сърдита."
    ... а пък и последния стих, ех ... прекрасен почерк ...
  • Интересно ! Пролетно пробуждане !
  • Закичила е дори и свежите цветя в косите си...!
    Поздрави, Вал*!
  • Ех, че готино-о-о!
  • Радостно посрещане на Пролетта, Вал! И аз я обожавам. Пожелавам ти успех в Ловеч и...Поздрави!!!
  • Поздрави и от мен! По интересен начин си я пресъздал! Всички ще и отворим врати...!
  • Е, браво, много ми хареса! И аз много я обичам нашата пролет!
Предложения
: ??:??