Първи куплет:

Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо.
Способни сме да кажем много
само с един поглед.
Проблема, че страховете правят
всеки един от нас черноглед.

Втори куплет:

Не,не съм съм като "тях".
Имала съм пречки, но не се боях.
Различна съм и няма да се променя,
заради чуждото удоволствие.
Аз не съм "тях", не проявявам безочие.

Припев:

Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.

Трети куплет:

Понякога нещата са прости,а ние
се заблуждаваме,че са сложни.
Понякога нещата са възможни,а ние
се заблуждаваме, че са невъзможни.
Ин и Ян - свързани помежду си,а всъщност
толкова противоположни.

Четвърти куплет:

Дори и грозните неща могат да станат
красиви, стига да го искаш.
Дори и ти, който в момента си тъжен,
можеш да бъдеш щастлив, стига да го
искаш.
Стига с този страх,стига с тези сълзи.
Радостта, "невъзможните" мечти.
Светът не е само черен, той е и цветен.
Все един миг е безценен.

Пети куплет:

Чувствам се свободна с всеки един
написан ред.
Знам,какъв е моя път,погледа е все напред.
(×4)
 

Прилев:

Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.