2 мая 2007 г., 09:22  

Крадец 

  Поэзия
658 0 3
Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ -
градът, когато сънен е, излизам
и влизам в някой дом,
отдавна спящ,
изпадайки в анахронизъм
със строгите закони на реда,
чиято властно висеща ръка,
ме дебне все, зад някой ъгъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Предложения
: ??:??