18 июл. 2007 г., 13:54

Крадец 

  Поэзия
867 0 1
Кой си ти, че в душата ми да влизаш,
кой си ти, че мислите ми да обливаш
и в сърцето ми да взираш?!
В съня ми тихичко да стъпваш и
погледа ми да отмъкваш?!
Ръцете ми да дърпаш,
очите ми да насълзяваш
и единственото нежно в мен да открадваш?!
С думи мили ти да ми приказваш,
а аз сляпо да ти вярвам.
С всяка ласка,
с всеки поглед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??