Заспивах в чужди легла, непоканена
и чужди тела от болка прегръщах.
Бягах, от грешни постъпки засрамена,
на мъжки ласки без да отвръщам.
Тъпчех пътеки на сляпо доверие,
(правех го, защото го искам).
Изисквах любов, а отвръщах с презрение.
Да обичам едва ли ми стискаше.
Харесвах да бъда такава, различна:
ураган, преминал през нечие легло,
крадла на мигове, на вярност, на чувства,
а дали си струваше? Едва ли... Дано!