Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
16 сент. 2009 г., 12:31

Краен срок 

  Поэзия » Другая
1992 1 29

Той имаше по няколко лица

и краен срок за всяко безразличие.

Децата му... не са му и деца,

жените му са луди многоточия.

Глупакът – заприличал на глупак,

с осанка извисена, като Господ.

Богат, а заприличал на просяк,

с два ката дрехи и един изпросен.

Приспиваше се с чаша водка... с лед,

усмивката – комически застинала.

“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред

редеше, докато не свърне зимата.

А погледът орлов кълвеше сребърен

обков в стената с плачеща икона.

Захлипа късо, ирисите гаснеха

по ни веднъж празнуваната Коледа.

Отсече този миг... като палач,

размахвайки ръце да гони призраци.

Навън - декември, сняг и суета,

и весел глъч по коледните улици.

Оттук-нататък... както до сега,

усмивката извеза на лицето си.

Бе малко блед, с каскета настрана

прикриваше от всеки мирогледа си.

Той имаше по няколко лица,

но вътрешно оглозган бе... до кости.

Зави срещу луната... като скот.

Дошло бе време да се срещне с Господ.

 

 

 

 

 

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??