Край

5 дек. 2017 г., 01:52

Поэзия » Любовная

423 0 2

Вратата е затворена.
Стените отвън – очукани.
Прозорците пропускат студа.
Стискам зъбите и юмрука си.

Има ли смисъл да отворя вратата отново?
Не. Ще сгреша.
Снежинките падат в душата ми.
Загубвам всякакво слово.

Седя и мълча или се усмихвам.
До камината е горещо.
Шумните си мисли да притихна опитвам
със смях, звучащ някак зловещо.

Стаята е пълна, но с празни стени.
Няма ги картините, които рисувахме.
Сега от нищетата боли,
а в същото време пак се целуваме.

Край. Приключваме.
Малък отдих за нас.
Утре пак ще рисуваме,
но с друг и в друг час.

ГЕРГАНА ОСКАР

Край

Свързани произведения

Комментарии

Предложения