Край

15 апр. 2012 г., 20:49

Поэзия » Любовная

601 1 0

Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.

Излекува ме времето, изтри ми сълзите,
реши съдбата, че изстрадах те веч.
Свърши се мъката, отворих си очите
и всичко остана толкова далеч...

Край

Свързани произведения

Комментарии

Предложения