1 янв. 2010 г., 21:51
Сърцето ми - разбито, унищожено,
едва тупти...
Мислите ми от черна сянка са прегърнати
и безпощадно боли...
Мечтите ми са вече прах и надеждата отдавна умря,
угасна огънят на любовта, не съществува вече тя.
След нея остана само следа от болка и празнина.
Остана...
Страхът от самотата и болката от думите ти,
от ударите ти с тях, право в сърцето ми...
няма сълзи... няма мечти...
Празен и мрачен тунел, един безкраен кръговрат на болката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация