Край

Час по час минаваше денят,

а споменът ехтеше в моя глас.

Ден по ден дните се редят,

а болката не стихва в този фарс.

Сърцето ми счупи се, нали,

а твоето гасне в плам една,

но скоро и тя ще изгори,

за да убие любовта…

Монотонен писък аз дочух,

беше краят на твоята душа.

Сенки сливаха се в някой друг,

напускаха те мигом с любовта.

Тази дяволска картина виждах аз -

как се мъчиш да върнеш своята душа,

а аз гледах отстрани с безспирна власт,

отдръпнах се назад, без да ти подам ръка…

Заличих те!

Дори и спомена оставих там,

той се сля със твоята душа.

Сега бори се срещу своята съдба…