hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1143
2 июл. 2016 г., 19:27  

Край! 

  Поэзия
709 1 3

 

 

Потърсих си загубеното време

на дъното на джоба ми пробит.

Каквото искам, трудно е да взема,

рискувайки, че лесното е мит.

 

Към теб вървя, дано да ме изчакаш!

Но пак моментът е неподходящ!

Дали в ума ти името ми значи -

набъбнал на езика - звук, крещящ?

 

Мигът изтича, бързо, като пясък…

За следващ, моля се... пореден път...

На мислите ми, щом не им е ясно -

налага им се „Край!” да изрекат!

 

02-07-2016 г.

© Десислава Вълова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дааа, понеже моите думички не стигат, ще се наложи да ползвам чужди, за да кажа на една жена това, което чувствам в този момент . Със сигурност не бих могъл да го кажа по-добре. Затова няма да се мъча. Искам да кажа, че смятам да пратя на въпросната жена ей това тук стихотворение. За което съм изключително благодарен на автора !
  • То времето е кът и все не стига
    за дълъг и дори за кратък миг.
    Ако не стигне да напишеш книга,
    то все пак е достатъчно за стих.

    Интересна и винаги актуална тематика, хубав ритъм.Бих предложила "изгубено" вместо "загубено" в първа строфа. Но ти си авторът и имаш право да не се съгласиш.
  • До тук, от всичко, което съм написала - тази творба ми е най-любимата!
Предложения
: ??:??