thedac (Димитър Драганов)
874 1129
2 нояб. 2018 г., 02:49

Край 

  Поэзия » Философская, Гражданская
5.0 (5)
471 1 1
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях?
Имотът на душите им се срива.
Животът им издава алманах –
под темата неискрена „щастливи“.
Телата им жалеят да са път,
и стъпките в земята се забиват:
посоките се сливат, а върхът
е лъч, но тъмнината ни облива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Високосният ден
    Високосният ден
  • nadia_warrender (Надя Уорендър) К тебе, мое сердце
    Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »