Тук, край брега на морето,
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента
пристигнала е вече.
Тук, край брега на морето,
пристъпвам бавно, а то сякаш
ме поглъща и кара ме да мисля
за една усмивка топла
останала в съзнанието ми
като част от вечността.
Тук, край брега на морето,
сърцето ми завинаги остава
и напомня ми с наслада
за една сияеща душа.
© Мария Георгиева Все права защищены