Обичахме да ходим в този град със тебе -
тъй приказен! - и знам, че го боготвориш.
Допускам, че сега е спомен непотребен.
Далеч от тук ти нови спомени твориш.
Но аз се върнах във града с алпийска гледка,
останал запечатан в моята душа.
Сега съм тук. И давам си прекрасно сметка,
че с този ход най-вероятно ще сгреша.
Безсмислено е да вървя по стари стъпки,
следите ни са заличени вече тук.
В сърцето си се вслушвам. Има още тръпка,
макар че си далеч, и както знам, със друг... ...