11 мая 2007 г., 11:00
Крайбрежно
С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.
Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.
Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.
И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.
Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.
Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.
И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.
© Николай Драгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.
Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
...
*
!!!!!!!!!!! -
Съгласен съм Ели
-
Къде съм гледал до сега...
-
Дали при всеки опит да опишем природното чудо не сме като "плахи саботажници"?
-
Отличен стих!!! Поздрави!!!
-
Много образнои философско звучене,а финалът е последният щрих в картината.
любо -
Замислих се над изказаното от теб тук!
-
Много ми хареса!
Поздрави и от мен! -
Благодаря Ви
-
И на мен ми хареса! Поздрави!
-
Хубава "словесна обзорност" - дар е да я имаш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Винаги си имал тръпка към морето