КРАЙМОРСКИ ВЕЧЕРИ

Покрай брега вървят тълпа младежи -
без съвест, без морал и без контрол.
Размахали шишета алкохол,
реват, крещят, залитат и повръщат,
а после се целуват и прегръщат,
и продължават с викове нататък.

Изпили алкохола без остатък,
безумни, окотели, те безсрамно
трошат наред витрините рекламни,
замерят уличните лампи с камък
и със странен във очите пламък
катурват пейките, а по стените
си изписват имената - трите.
 
Доволни от това, развеселени,
те тръшкат се връз площите зелени,
търкалят се, кикотят се и хълцат,
и към Луната вият като вълци.
И гърчи се от срам под тях земята.
И скрива се сащисана Луната,
отказала с лъчите да погали
морето и брега, и тез' вандали.

... А нейде глъхне глас, пропит с копнежи:
"Бургаски вечери, рибарски мрежи..."