Кралицата

Може би красиво е когато съдбата ни избере.

Души обвити от надежда или

фигури с грехове.

Животът става песен.

Поетът ще го отрече,

но кой го слуша този

когато все реве - реве.

Зимата отмина

и лятото дойде.

Казваш „Трудно е да те имам“,

но аз те исках от все сърце.

И бяхме весели и влюбени,

но какво се промени.

И стоя сега изгубен

и май напират и сълзи,

защото мъж когато е влюбен

само с това греши.

„Сбогом сега, мила“

и зная, че сега не тъжиш,

защото друг обичаш, мила,

и за него те боли.

Но знай, че не всеки ще те задоволи,

когато имаш сила,

а споменът те покори.

Сърце от лед сковано

ти успя да изградиш.

Да плача ли не зная… кажи ми ти, кажи?

И дните отмиват с дъждовното небе.

А любовта къде отмина

или времето я взе?

И слагам точка на тез слова

за теб глупави и пошли,

за мен от цялата душа.

И Кралят падна мощно на шахматната дъска,

а Кралицата му каза „Добра игра, добра“.

Но Кралят падне ли,

играта спира.

Игра ли беше или шанс?

Навярно вече нямам сили това да разбера аз.

И страница затварям.

И късам книгата на две.

Навярно някой би ми казал

„Държиш се като хлапе“.

И борих се да бъдеш моя,

но ти не го разбра.

Или в теб възникна тревога

да допуснеш нечия ръка.

Сбогом и бъди щастлива

и нека винаги да си добре,

защото в мен е зима

и плаче моето сърце!!!

С.Стефанов