Във моя милост тя открива
омразата на своята душа
и с мисълта за мен заспива,
със злоба пълнейки света.
За моя милост тя шепти
какви ли не, аз знам, слова
и бясно пак сърцето й тупти,
когато сети се за мене тя.
И ето – ръкомаха, вика,
качила се на свойта сцена малка,
а допреди малко беше тиха
и ето, че във думите си става жалка. ...