10 янв. 2008 г., 00:27
Кривоока светлината заслепи ме.
"Не виждам, я мръдни.
Има хубавица с твойто име,
която скрила си зад себе си."
Огледах се, в стрес скована.
Паяжини само местеха тела.
Нищо друго в мене няма.
Но не съм и пълнолика Грозота.
"Ти си сребърна и златната монета.
Пълна си и слаба, но сега
разделяне е нужно, не превзетост,
за да отдъхне оскотялата душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация