Залезът гали ме с топли лъчи
През прозореца минават те
Сълзи стичат се от моите очи
И нищо не може да ги спре

Сам на този свят аз живея
Мечтаещ, протягам аз ръце
Да обичам най-умея
Със своето сърце

В мрак съзнанието ми плува
Че нямам никого до мен
Душата ми не спира да сънува
Как отново ще съм наранен

Спомени в умът пробягват
Като вятър необоздан
Много хора ме отбягват
За това съм неразбран

Различен или обикновен
Любовта пак аз търся
В несполука съм пленен
И не мога да се отърся

Никой не може да ме обича
Никой не може да ме разбере
Любовта от мене се отрича
Че и тя е вдигнала ръце

Залезът зад облаче се скри
И смисъл аз не намирам
С тези безкрайни сълзи
В прозореца да се взирам.