2 дек. 2008 г., 21:30
Стоиш и триеш моите писма!
С лека ръка слагаш край на красивата лъжа!
Не изпитваш ти вина,
дори не мислиш за това,
как нараняваш ме сега,
а аз стоя сама във дъжда!
Кажи ми как да продължа
да живея без теб сега?!
За мен единствен беше ти на света,
но това вече не е така!
Не мога вече да ти кажа, че те обичам,
а и защо ли да отричам? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация