Погледнах в очите ти
изгубих се.
Погледнах ти устните
омаях се,
помилвах ръцете ти
разкаях се,
прегърнах те силно
влюбих се.
Почувствах сърцето си
тупти ускорено,
топлина ме обгръща,
а навън е студено,
нимфи припяват,
морето далече е,
мисли роптаят
искат те.
Животът сега е
с цвят на дъгата.
Светът е любов,
всичко е багри.
Красива лъжа
от всички призната,
но колко е хубава
дори да ни мами.
Януари, 2015
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены