Красива нощ, две тела едно до друго,
две деца, хванали са за ръка,
лицата техни нежно си играят,
докато сърцата шепнат си,
красиви, но думи болезнени.
Златни усмивки огравят всичко наоколо,
биещо сърце в две тела
и лека, но силно запалима искра.
Изгарящо желание за устните на другия,
красиви, събличащи другия, игриви очи,
бистри умове, без тъги и проблеми,
пълни души без лъжи и мечти,
гледащи в реалността, без да боли.
Ах, колко много чуства и красота в две души,
в една красива нощ,
поредна и уж последна...
© Моника Стефанова Все права защищены