Вземи в шепи тишината,
вземи я, после целуни луната.
Погали небето с цветчета рози
и раздай света, реален... без пози.
Докосни слънцето, когато е изгряло,
докосни земята, когато е заспала.
Полети нагоре по стълбите на вълната
и се отдай на спомени, легнал на земята.
Помниш ли мечтата ни, когато
тичахме боси по тревата?
Как вееше вятърът косите ни
и чуваше се само тишината?
Бяхме заедно в една мечта желана,
мечта от любов, от съдбата начертана.
Вървяхме по полето с дивите цветя
и от устните ни струеше диво песента.
Почакай! Заслушай се в тишината,
погали с ръка нежно луната.
И когато видиш в небето звезда,
нека бъде символ на любовта.
© Брияна Все права защищены