Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.

Дъхът ми по прозореца играе...

Някой е положил нечовешки труд

тез дантели скрежни, фини да извае.

Толкова изящност, нежност, красота

с ръката майсторска душа е вложил.

Във всеки фин детайл - завидна висота.

Неоспорима е! Не би се той изложил.

Художник, тъй величествен, но неизвестен.

Навсякъде е пипнал, нищичко не е пропуснал,

съвършенство е постигнал и пейзажът е божествен.

Изрисувал бързо всичко тук и нанякъде препуснал.

Всяка мъничка снежинка е перфектна,

всяко заскрежено стръкче, клонка и листо

да облече изцяло с мантия ефектна...

Изглежда има повече помощници от сто.

Да се съмняваме на хората ни е в природата:

кога успя да изрисува всичко в бяло?!

Няма по-велик художник от Природата!

Просто нощес пак сняг е заваляло.