Като отлитащ самолет
отново вечерта долита
а срещата ни точно в пет
навява спомена за Кубанита
Плановете ни се промениха
и като клонките на цъфнал храст
пътищата ни се разделиха
не бе виновна ти
не бях виновен аз
Миговете няма да забравя
и щастието в твоите очи
да ме помниш се надявам
и в най-солените сълзи
Красотата вече не е тук
вечерта ни я отвлече
но дано на сутринта с друг
красотата бъде вечна
© Любослав Все права защищены
има хляб
усещам го някак ироничен... спрямо бозите
и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...