Колко хубава е днес нощта,

тя спуска се бавно над града.

И аз, потънала в нея там сама,

мечтая си загледана в първата звезда.

Мислите ми плават по звездното небе

и аз радостна като мъничко дете

протягам отново към теб ръце

и чакам те да докоснеш моето сърце.

Ала защо не виждам те в нощта,

мисля си къде ли си сега.

Душата ми потрепва леко от тъга,

по бузите ми отронва се мъничка сълза.

Луната днес я няма

и мракът придава по-студена гама.

Въпреки това, красива е днес нощта.

Но защо наслаждавам ù се аз сама?