Представите ми за света са променени
откакто съм в една омайна нереалност...
Наместо слънцето, изгряват хризантеми
във цялата рубинена тоналност.
Небето нощем е светулкова поляна,
осеяна със чистите девичи трепети,
планетите са купчинки златиста слама,
ухаеща на влюбена обреченост.
Луната, тази приказна Шехерезада
струи от светлина - нетленна обич.
Едничко времето остава безпощадно...
И се измерва с музиката в твоя говор!